Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2010 18:00 - Ще престанат ли да се възпроизвеждат пенсионерите на соца?
Автор: pelister Категория: Други   
Прочетен: 534 Коментари: 5 Гласове:
4



  image  

Бариерата, която ни отделя от "възрастното", е начинът на възприемане на живота. Отвъд тази бариера като мерило за труда се смята умората от него. Днешният пенсионер не просто е живял труден, пълен с лишения и битов идиотизъм живот, но той е убеден, че единствено страданието оправдава статута му на човек.

Снимка: Архив

Всичко разбирам. Но защо увиват дистанционното на телевизора в найлон? Защо преживяват зимата, а не живеят? И защо спестяват, като никога не харчат? Преди 15 години те бяха поколението на баба ми. Днес са поколението на майка ми. Преди 15 години си мислех, че с техния край ще изчезне прослойката хора, които пазят дрехите си, а не ги носят, които едновременно разчитат на държавата и я проклинат, хора, мразещи съседа за по-голямата пенсия, хитруващи на дребно... Днес зная, че те се самовъзпроизвеждат. Това ме плаши. Нима след 20 години ние също ще перем на ръка, за да не "претоварваме пералнята", ще гледаме сапунени опери и ще плюем упадъка на нравите?

Възрастта

Ранната старост се възприема като спасително лекарство и голямо облекчение. "Синко, синко, стар човек съм вече, скоро ще чукна 60-те" - звънят ми в "Радио Россия", разчитайки на капка съчувствие. Т.е. ниският праг за пенсиониране дава формалното право да се смяташ за възрастен още в разцвета на силите си. Старостта се възприема като оправдано бездействие, умножено по социален шантаж. Дайте ми пенсия, намаления, отстъпки, безплатен транспорт - ако пък не, няма да гласувам. Получава се така, че пенсионер е всеки четвърти, при положение че за опасно застаряваща страна се смята тази, в която пенсия получава всеки пети. Защо се получава така? Проблемът е, че феноменът "ранна старост" е заразен. Вече кое по ред поколение, напълно годно да засрами младежите на дансинга, да кара кънки, да се надбягва с велосипеди, да купонясва и се весели, най-искрено смята, че животът приключва на 50 години. Мотивите? "Момче, в такава държава живеем - у нас децата ровят по кофите, а учителите гладуууууват..."

Време е да започнем да НЕ уважаваме ранната старост. Ако ти на 55 или 60 години си се оттеглил в пенсия, заслужаваш... да речем съжаление... Време е да признаем за вредни всички тези разговори за безработица в третата възраст. Безработицата е за онзи, който не желае да работи, който е вял, пиян, груб, навъсен, който не ще да си вдигне задника от дивана, който не желае да се променя и така и нищо не променя в живота си. Защото в реалния живот практически има дефицит на бавачки, домашни помощнички, пазачи - т.е. на кадри, от които се иска не толкова квалификация, колкото желание да работят. Ама не: как с висше образование ще мия прозорци; но, виж, при предишния режим пенсията щеше да ми стига, а сега вашата демокрация е виновна.

Щурец и мравка

Бариерата, която ни отделя от "възрастното", е начинът на възприемане на живота. Отвъд тази бариера като мерило за труда се смята умората от него. Днешният пенсионер не просто е живял труден, пълен с лишения и битов идиотизъм живот, но той е убеден, че единствено страданието оправдава статута му на човек. Той се възхищава на мравката от прочутата басня. Какъв ти Моцарт! Салиери е тайният му герой. Наше момче. Учило алгебра, хармония; не могло крак да подвие от работа. Отровило оня лигльо - ами така му се пада! То, какво ще стане, ако всеки тръгне по жени и на пияна глава вземе пиеси за цигулки да пише? За днешните пенсионери справедливо е онова, което ти се полага в замяна на мъките, но за това е нужна революция с последващата подмяна на реда. Тези две насилствени действия целят да прикрият основното: липсата на реален жизнен резултат. Поне някакъв: поне цитати в нечий учебник, поне конвертируеми спестявания, поне душевен комфорт. Старостта в посттоталитарния й вариант настоява за дивиденти дори не от позабравените рекорди, а от позабравените тренировки. Опитайте се да ги настаните в дворец - на следващия ден ще забият два пирона и ще провесят простор със собственоръчно прани гащи. Нали страданието е единственият им капитал...

Парите

Те не са "милионери", за да харчат за наем, вестници, транспорт, развлечения, здраве, мода и прочее "глупости". Финансовата граница между стари и млади минава през отговора на въпроса "Кои разходи смятате за оправдани?". Закърмени с комунистическата идеология, пенсионерите стигат до залеза на живота си като стопроцентови материалисти, които обаче отказват да признаят парите за универсален еквивалент, тъй като нямат сили да погледнат себе си през този еквивалент. По тази причина за тях парите са сакрални като Светия Граал. Един вид: как може да харчиш светинята?! Пенсионер, който не е спастрил под дюшека поне петстотин долара, си е направо антисоциалистически пенсионер. В стремежа си към спестовност нашите пенсионери удивително напомнят чуждестранната мидъл класа, която също осъжда разточителството и вижда богатството не в придобитите вещи, а в спестяванията. Но приликата е само външна, тъй като западната средна класа спестява преди всичко за една щастлива старост, т.е. за това да надене късите гащи и хавайската риза и след като плюе на всичко, да отпраши по света. И второ, техните спестявания поглъщат само част от доходите им и никой не седи на хляб и сол, освен ако не става дума за някаква скъпоструваща диета. Нашите пенсионери трупат пари ей така, а не за някакво практическо вложение. Те действително не знаят какво да правят с живота си.

Паметта

Моята тъща абсолютно е забравила купонната система. "Я стига - вика ми, - купоните бяха след войната и само за малко. Преди с пенсията от 130 рубли живот си живеех. Млякото струваше 14 копейки, а доларът - 58 копейки". "Доларът - възразявам аз, ядосвайки се, че въобще влизам в подобен спор - струваше 4 рубли плюс затвор.

Защитният механизъм на паметта, който изтрива лошите спомени и запазва хубавите, натоварва предишния им живот с приятната тежест на обществената значимост, но взема немалка цена за това от внуците им. Пенсионерите непрестанно проклинат съдбата, отнела им някогашните влогове, проклинат я дори и онези, които въобще не са имали такива. В спомените си те се виждат богаташи. Никога няма да схванат, че днес това е друга страна, с други пари, с друго покритие. Те са като децата: ако може да се налапат вместо със супа със сладко, ама мама да не се кара и да не ни боли коремът... И именно като деца властта ги гали по главите. Това е грешка.

Егоизмът

Те никога няма да признаят, че са предали идеалите си. Цял живот са ни уверявали, че живеят за "нашето бъдеще". Излизайки от соцстадото, веднага забравиха за "нашето бъдеще" и се съсредоточиха върху себе си. "Оставете ни да умрем спокойно, а после правете каквото знаете" - е написано на първа страница във всяка пенсионна книжка. Мисълта за това, че днешните млади не искат да живеят с бившите професорски заплати, че въобще не щат да ядат евтин салам, а, да речем, пица или суши, е изтласкана от съзнанието им. Успехите на внуците, които знаят езици, обличат се модерно, още като студенти наемат квартири и си купуват коли, ползват кредитни карти, почиват в чужбина, абсолютно се игнорират. 100-те канала по спътниковата телевизия, изобилието в магазините, строителният бум, новите коли, пазаруването в интернет, нощните клубове - всичко това е "разврат", защото се дава на децата срещу пари, а не лично на тях безплатно. Ето защо толкова яростно пенсионерите се борят за всякакъв вид "държавен" контрол над всичко. "Държавното" в очите им е вечно и под неговата закрила те също са вечни и безсмъртни. Борбата срещу държавата е борба срещу личния им рай.

Това е тяхно право. Ако не беше едно обстоятелство. В превод от техния на нашия език изискванията им означават следното: "Докато сме живи, сте длъжни да се грижите за нас и да плащате за нас! Дотирайте телефонните ни разговори, режийните, транспорта, лекарствата. Обслужвайте ни, защото не смеете да ни изоставите."

Да ги изоставим наистина е аморално. Но властта би трябвало да се съобразява не само с морала, но и с интересите на тези, които днес натрупват личното си и общественото богатство, а също така с интересите на тези, които ще работят за това богатство утре. Трябва ясно да се регламентира предоставянето на социалните облекчения, както това се прави дори в такива социалистически страни като Швеция или Финландия. Там собственикът няма право на социални помощи, а точно обратното - той е длъжен да плаща данъци. Иначе поколение след поколение посттоталитарният пенсионер ще се възпроизвежда. Ще се възпроизвежда дори не само в лицето на безпомощни бедни старци, а и в лицето на съвсем млади хора, за които просто ще бъде привлекателен такъв живот.

И най-вече - ние не бива да бъдем такива. Ние трябва да решим за себе си, че всеки заслужава собствената си старост и няма кого да вини за нея. Ние трябва да се променяме дотогава, докато можем, защото в промяната е смисълът на живота. Ние ще се оправяме и без държавата, а ако имаме късмет, ще я организираме така, че тя да ни служи. Ние ще забравим думата "пенсия". Ще работим, докато работата ни носи пари и удовлетворение. За осигуряването си през годините, в които ще сме немощни, ще се погрижим сами. Няма да завиждаме никому. И ще забравим, че в залеза на живота нещо е "неприлично" или "нередно", защото всички бариери, които строим, строим вътре в себе си.



Гласувай:
4



1. armorica - Разнокалибрени асоциации
25.08.2010 18:42
Цитирам: "увиват дистанционното на телевизора в найлон". И аз моето го държа в оригиналната му опаковка от чисто практически съображения - у дома много лесно прониква прах и не ми се иска да се набие трайно около бутоните, че няма кой да ми го поправи след време, когато евентуално клеяса от набития прах, комбиниран с отделяната от ръцете ми кожна мазнина (тя се отделя дори когато ръцете са току-що измити).
"Защо преживяват зимата, а не живеят?" Пенсиите стигат колкото за "преживяване" - имам си две пенсионерки. "И защо спестяват, като никога не харчат?" Някои - за парното, други - за погребението си. Трети - и за двете.
Цитат: "пазят дрехите си, а не ги носят". Смърт ми е да чуя "това си го пазя за ново"; какво ново, какви пет евро на възраст 70-80 години - кога ще дойде времето за това "ново"?....
Цитат: "които едновременно разчитат на държавата и я проклинат, хора, мразещи съседа за по-голямата пенсия..." Ужасно е!!!
Лично аз, като гледам промените в пенсионното законодателство, май ще си работя, докато съм жива. И мисля, че няма да ми е чак толкова зле. Умирам от ужас, като си представя, че може някога да разчитам на пенсия, за да си поддържам живота.
цитирай
2. анонимен - .
25.08.2010 21:09
Няма такова нещо глупако. Ако си от крадливото нещо, имащо късогледстство и резолюция само до жълтите павета, сигурно си прав.
Иначе благодарение на такива мислещи щурци като теб, страната се превърна в клоака, където мравките са глупави, та не перат с пералня, за да купят хляб вместо Савекс на чедата си, ако въобще все още са в БГ.
Би бил музеен експонат с подобно мислене, ако сродните ти души не огрОбиха държавата.
Трябва да си нещастно тъп, с мозък ала Атака, или прекалено нагъл, за да напишеш подобно сравнение за възрастните в Европа и в БГ
Те резултатите от мисленето на такива като теб, са описани в постингът ти
цитирай
3. ketcakuatl - БРАВО ПИЧ!
26.08.2010 19:15
Ей сега те праскам в ;любими; няма да влязам в подробности, само казвам ТОЧЕН СИ!
цитирай
4. momchil - Момчил
30.08.2010 19:37
Ало това е материал публикувано във вестник "Сега" http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6839&sectionid=5&id=0001001 . Препечатка е от "Огоньок" с автор Дмитрий Губин. Никъде не видях да е цитарано. Дори и свимката е копната директно. Това си е направо плагиатство.
Тъпо е да се правиш на интересен по този начин.
цитирай
5. анонимен - КОМЕНТАР ЗА ПЕНСИОНЕРИТЕ
14.09.2010 11:37
ВСЯКО НЕЩО СЕ АМОРТИЗИРА,ДОРИ И ЧОВЕКА.ОТ ТЕЗИ КОМЕНТАРИ СЕ ВИЖДА,ЧЕ ПО-ДОБРЕ ЧОВЕК ДА НЕ СЕ РАЖДА,ОСОБЕНО КОГАТО СИ ОБРЕЧЕН ДА БЪДЕШ БЕДЕН.БОГАТИТЕ РАЗЧИТАТ НА ТАКИВА ЧОВЕЩИ, КОИТО ПОСЛЕ СТАВАТ,, ПЕНСИОНЕРИ ,,ДА ИМ РАБОТЯТ И ТЕ ДА СТАВАТ ОЩЕ ПО -БОГАТИ НАГОТОВО.ПИТА СЕ НА КОГО ТЕЖАТ ПЕНСИОНЕРИТЕ.СРАМНО Е.БОГАТИТЕ ВИНАГИ РАЗПОЛАГАТ СЪС ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА ДА ЖИВЕЯТ ДОБРЕ И НА СТАРИ ГОДИНИ,ЗАТОВА ЗА ТЯХ НЕ СЕ ПРАВЯТ КОМЕНТАРИ ЩЕ БЪДАТ ЛИ ПЕНСИОНЕРИ ИЛИ НЕ,ИЛИ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА БЕДНИТЕ ПЕНСИОНЕРИ,КОИТО СА В ТЕЖЕСТ НА БОГАТИТЕ И ДЪРЖАВАТА.КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ СЕГА.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelister
Категория: Други
Прочетен: 10257
Постинги: 6
Коментари: 10
Гласове: 61
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031