Отговорът на въпроса „Защо гладуват в Етиопия?” е прост. Гладуват, защото никой не ги стимулира да ядат. Никой не организира комуникационна стратегия и рекламна кампания, която да разясни колко хубаво нещо е яденето. Да каже, че то е не само плезно за организма и приятно за сетивата, но и важно средство за постигане на обществено уважение – аз се храня, следователно съм достоен член на обществото. Бедата е, че етиопците нямат като нашето Министерство на финансите, което да отдели милион и половина лева за рекламна кампания, която да каже на етиопците да спрат да гладуват и да започнат да ядат. Ето защо етоипците гладуват.

Има една такава обществена поръчка под № 00210-2010-0010 в Агенцията за същите такива, обявена от Министерство на финансите. Заглавието на поръчката, предоставено от възлагащия орган е:

Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска

Тоест държавата ще похарчи милион и половина за рекламна кампания, резултатът от която трябва да бъде да се стимулират хората да потребяват. Види се, държавата с прискърбие е разбрала, че хората не обичат да потребяват, че не са досттъчно мотивирани за това. Мразят да си купуват храна, мързи ги да си купуват дрехи, не им се занимава с глупости като това да купуват лекарства, да ходят на заведения и на почивки, да образоват децата си, да четат книги, да ходят на театър и на кино. Не желаят да придобиват жилища и да се возят в леки автомобили. Затова трябва да бъдат стимулирани* да потребяват. Оставям настрана стряскащия термин „вътрешно потребление в подкрепа на фиска”, защото той е енигматичен и крие много въпроси като например каква е далаверата на фиска от това, че съм си купил салам (задължително от вътрешния пазар) и ако има далавера, то не е ли малко алчно от страна на фиска да иска да има интерес от всеки залък, който хората изяждат. Дори и кейнсианците настояват за увеличение на потреблението в интерес на потребителите и бизниса, а не в полза на фиска, но очевидно сме станали вече толкова социалистическа държава, че дори кейнсианството ни е тоталитарно. Оставям този термин настрана и се мъча да си представя какви конкретни реклами ще включва кампанията за „стимулирането на потреблението”. Ето телевизионен клип в който главно действащо лице е героят на нашето време – бивш квартален и настоящ политически функционер, той има открито пролетарско чело и чуплив алаброс, отметнат гордо назад. Излиза от фурната, притиснал до гърдите си ръчен хляб, от който се вият нишки ароматна пара. Героят на нашето време отчупва дебел крайшник с лапите си челични, отхапва от него, замижава блажено (от което се появяват ситни бръчици по обветреното му лице) и търкайки корема си с кръгови движения казва: „Вкусно! Купи си и ти!”. Или пък: Героят на нашето време се е прибрал след уморителен управленски ден, потребил е ракия, салата и мусака, потребил е турски сериал по телевизора, потребил е и няколко бири, пък е решил да си легне, за да потреби и Героинята на нашето време. Разпищолва бархетната й нощница, а тя свенливо посяга да загаси нощната лампа. „Недей! – сгълчава я Героят – Ние потребители на електричество ли сме или лукови глави! Ще те онодя на светло, защото трябва да потребяваме вътрешно в полза на фиска!”. Няма. Няма такава публика, която да остане безучастна към толкова мощна рекламна кампания в подкрепа на стимулирането на потреблението. Няма такава публика, която, след като я помолят толкова културно, да не преосмисли безотговорното си поведение и да не се хвърли да потребява като луда. Но ако случайно се окаже, че има такава публика и че ако въпреки щедро изразходения милион и половина, хората продължат да не потребяват, стискайки дребнаво окаяните си стотинки, тогава не остава друго, освен нещата да се вземат от ръцете на Министерство на финансите и да се дадат в ръцете на Министерство на вътрешните работи. Нашата полиция ни пази. Пази ни дори от самите нас, когато изпаднем в тежки моменти на умопомрачение и престанем да потребяваме, с което пречим на търговците да плащат данъци на правителството и то, горкото, се оказва принудено да отчете нов дефицит в бюджета и да се черви пред чужденците. Дойдат ли нещата при МВР, за него вече не е проблем. За 24 часа ще обяви национална операция „Непотребяващите”, която ще се състои в арестуването на всички притежатели на спестовни влогове (щом спестяват, значи не потребяват) и национализирането на влоговете. Във всеки махленски бакалия ще се инфилтрира полицай, който ще стои скрит зад вратата и ще арестува всеки минувач по улицата, който подмине магазина, без да влезе в него и да потребява в подкрепа на фиска. Така потреблението ще скочи и при работодателите ще се влеят свежи пари, които те с песен на уста ще преведат до стотинка на държавата под формата на данъци, такси и глоби. А откъде работодателите ще вземат пари за следващи заплати, с които работниците им да потребяват и да дават за данъци на търговците? Това си е работа на работодателите. Но ако обичат да намерят, иначе ще ги вкараме в затвора…